Поезия

[fred]

Писмо
Елисавета Багряна


Седя и следвам твоя път по картата:
сега си тук, след час ще минеш границата...
Какъв дъждовен и противен март!
Чета, а все на същата съм страница.

Знам, радва те и севера, и юга,
града, света, дърветата и къщите.
И знам ли, може би си вече друга,
а аз съм тука - безнадеждно същият.

Часът ми тегне - дълъг, непотребен,
а колко кратки бяха те при тебе! -
Освен един, изпълнен с остра мъка,
безкраен час - на нашата разлъка.

[mihaeles]

Сонети - Уилям Шекспир

http://dox.bg/files/dw?a=b67d9742e1
Ето и линка, който обещах: Сонети - Уилям Шекспир

[nicola 59]

Здравейте колеги и колежки някой има ли представа за линк или саит кадето може да се намери Омар Хаям за четене в нета

[fred]

Ами тука май пуснах едно две, има в нета, ползвай Гугъл и ще го намериш

[fred]

Това стихотворение навремето го пееше Г.Кордов, ако някой го е чувал, преди бая време беше.Та сега го мернах, я да го прасна и тук, си викам.

Приказка
Веселин Ханчев

Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...

Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?


И на това лирично, едно по чепато, да го наречем:


Монологът на мечката
Иван Христов

Аз няма да си мисля за дискурси,
за метастази, хипостази...
Не ме вълнува даже Internet
и как влияе на културата.
Не ме интересуват чалгата и рока,
наркотиците.
Не ме вълнуват — Левски, ЦСКА
и „Дунав мост“
(за Босфора, избягвам да си мисля).
Далечни са за мен — Балкана,
излаза на три морета,
Българският Дух
и Дао-то на Мечо Пух.
Не знам дали това е тъй емблематично,
но половата моя същност, всъщност,
съвсем не е проблематична.
Със идентичността си съм наред.
Не ме вълнува липсата на мед,
не ме вълнува фалша на гъдулката
и факта, че сме на изчезване...

Единственото дето ме измъчва -
халката врязана в носа ми,
набъбва болката и пречи
да изпълнявам вярно стъпките...

[fred]

Не е зима, ама иде, дет се вика, па си я обичам аз зимата (огнище, сняг, вино, пържоли.....)

Пушкин - 1826 г.
превод Л.Любенов
"Зимен път"

Ясната луна пробива
с рог вълнистата мъгла,
тъжна светлина разлива
върху тъжните поля.

В ширинето зимно, скучно
бързо тройката лети
и звънчето еднозвучно
уморително ехти.

С нещо родно ме облъхва
на коларя песента:
ту в сърдечна скръб заглъхва,
ту кипи от радост тя...

Нито огън, нито хижа,
сняг дълбок и тишина...
Само с верстите се нижат
стълбовете отстрана...

Скучно, тъжно... Утре, Нина,
ще те гледам до захлас
край пламтящата камина,
без да се нагледам аз.

Две стрелки от циферблата
полунощ ще известят,
близките ни ще отпратя –
няма да ни разделят.

Нина, тъжно е в полето,
дреме старецът пред мен,
еднозвучно е звънчето,
месецът е замъглен.

[fred]

НОЩЕН ПАРИЖ
Кръстьо Кръстев

На Живко

Измечтах те докрая,
вече чужда жена.
Ти оставаш все тая
приглушена Луна.

И денят ти се тътри,
снеговит и суров…
Как ще светиш отвътре,
ако няма Любов!…

И вървиш приглушена,
и нещастна мълчиш.
Виж, оглежда се в Сена,
свети нощен Париж.

Светлина, отразена,
виж се! Себе си виж!
Ти ще бъдеш спасена,
ако имаш Париж.

Знам, душата ти клета
някой ден ще прозре,
че обича поетът
и когато умре!

[Кайо]

Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.

И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!

[fred]

Подходящо за Съединението на България,

[fred]

Ивайло Диманов

Sailing

Созопол е айсберг на път към екватора.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Созопол е бялата риза на вятъра,
спасителен фар подир всеки погром.

Аз трябва да ида навреме в Созопол.
Пред "Пъци" отдавна ме чака Сафо.
Далеч е морето — отвъд хоризонта,
а всички трамваи са все за депо...

На всяка цена ще се върна в Созопол.
С "Титаник", на кон, ако трябва пеша!
Но съмна се вече. Пиян като Зорба,
танцувам в дъжда и чинии троша...

Самотната утрин във чашата с узо
безшумно съблича моминския свян.
А аз, уморен като Господ, се вслушвам —
да чуя морето в лакиран рапан.

То шепне подобно китайски шпионин,
тъй тихо, че чувам сърцето му чак.
Я, плюй на Финикия! Плюй на законите,
щом нямаш пари за бургаския влак!

Закриха с декрет сиромашкото лято.
Какъв Солженицин, каква свобода?
Последно раздаване, скъпи "приятели".
"Калашников" бие каре от аса!

Созопол е църква за девствени блудници.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Дори да ме вържат в кварталната лудница,
аз пак ще доплувам до родния дом...

[boris037]

Максим Горки


Песен за Буревестника

Над белеещата пустош на морето
вятър облаците гони. Между облаците и
морето Буревестник горд се носи: черна
мълния напомня.
Ту с крило допрял вълните, ту към
облаците стрелнат, той крещи, а облаците
радост в дръзкия му вик дочуват.
Туй е жаждата за буря! Мощен гняв,
пламтяща страст и воля за победа чуват
облаците във вика на тази птица.
А пък чайките пред буря стенат и се
мятат над морето, сякаш искат на самото
дъно своя страх от бурята да скрият.
И гмурците морски стенат.Недостъпен
е за тях вкусът на битката житейска:
всяка гръмотевица ги плаши.
Също и пингвинът, плах и глупав, крие
тлъстото си тяло сред скалите...И единствен
Буревестникът кръжи свободно, гордо,
смело над морето белопенно.
Все по-мрачно, все по-ниско облаците
тегнат, а вълните се надигат, пеят и нагоре,
към гърма, се устремяват.
Гръм гърми. Кипят вълните гневни,
искат с вятъра да спорят. Ала той ги е
прегърнал здраво и с размах и дива злоба ги
захвърля връз скалите, чак додето в прах и
пръски се превърнат изумрудните грамади.
Все така крещейки, Буревестникът се
носи: черна мълния напомня. Облаците
той като стрела пронизва и с крило разсича
кипналата пяна на вълните.
Той се носи като горд, чер демон, демон
на прииждащата буря, и се смее, и ридае...
Смее се на облаците, от възторг ридае!
В яростта на мълниите немощ чувства
този демон вечно буден. И уверен е, че няма
облаци да скрият слънцето. Не, няма!
Вятър вие... Гръм отеква...
Облаците с пламък син припламват, а
морето мълнии улавя и гаси ги в свойта
бездна. Като змии огнени следите им се
вият и изчезват във вълните.
- Скоро бурята ще гръмне!...
Туй го сякаш изкрещява гордият, смел
Буревестник, който посред мълнии се носи
над морето разярено. Той е на победата
пророкът:
- Нека бурята по-силно гръмне!

Превод: Петър ВЕЛЧЕВ

[Ранобудниче]

***

Ако вънка

зора е
зорила - тя за теб е

зорила сега.
Ако има

на тоя свят
сила - тя се казва:

любов

и тъга.


Пеньо Пенев

[boris037]

Вапцаров
Любовна

Като бетонен блок над нас
тежи барутната тревога.
Душите ни ръмжат: – Война!
В душите кръв, и смут и огън.

Аз виждам тоя смут дори
сега в фабричните комини,
на запад в залеза или
в небето тъй спокойно синьо.

И в тези дни, кажи ми ти,
когато ни притягат в обръч,
в сърцето, грях ли е, кажи,
че пазя още кът за обич?

Кажи ми грях ли е, че пак,
дори и в този шум фабричен,
процепен с зъл картечен грак,
си мисля: – Колко я обичам!...

Да, вярно, мъничкият свет
на нашата любов е тесен,
затуй със поглед, впит напред,
ти пиша толкоз малка песен.

[fred]

Шарл Бодлер
Превод неизвестен

Бъди вечно пиян – това е истината...
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва –
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел –
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори – Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян – не роб на времето
от вино, поезия или добродетел – все едно

[fred]

В пясъчен часовник дреме...
Михаил Белчев

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега се давят думи
в средата на морето,
а зад стъклото пясъкът е сух.
Сега изгаря лято
на клада от бездушие,
а времето тече спокойно тук.

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега умират чайки
в средата на небето,
а в стаята ми диша някой друг.
Сега пристига зима
със скука и съмнения
и времето тече спокойно тук.